дек 012012
 

3.Защо културизмът е здраве

3476536 180414 happy smiling bodybuilder man in cartoon style for sports and health concept design 300x274 3.Защо културизмът е здраве%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d1%8a%d1%82 Занимаването с културизъм способства за усъвършенстването на морфологичните и функционални свойства на организма, на неговите двигателни качества.

Формирането на двигателен навик представлява извънредно сложен физиологичен процес, ангажиращ всички системи на организма.

Двигателните нервни центрове на кората на големите полукълба на главния мозък встъпват в контакт с центровете, регулиращи кръвообръщението, дишането, обмяната на веществата и други функции на организма. При системно изпълнение на едни и същи упражнения в кората на големите полукълба в мозъка се създава сложна система от вътрешни процеси, за които е характерно определено съчетание на възбуда и затормозяване, а също и определена поседователност в изпълнението на тези процеси. Преди много години тази система е наречена „динамичен стереотип“.

Практиката показва, че обучението и тренировката на културиста са основани на постепенно формиращата се стереотипност на нервните процеси и свързаната с тях координация на движенията.

В процеса на изработването на двигателни навици се проявява голямата взаимовръзка между първа и втора сигнална система. Звуковите, зрителните и много други сигнали създават за трениращите комплекс от дразнители, които съществено се отразяват върху изпълнението на едно или друго упражнение. Важен фактор за успеха на атлета при изпълнението на упражненията с тежести е автоматизацията на движенията. Аналитико-синтетическата дейност на нервната система способства за затвърдяването на условнорефлексните връзки и бързото образуване на динамичния стереотип. Това става на фона на постепенната автоматизация в началото на отделни упражнения, а в последствие и като сложен комплекс от двигателни движения.

В основата на всеки двигателен акт лежи мускулното съкращение, характеризиращо се с извънредно ефективни преобразуване на химическата енергия в механическа.

След интензивна мускулна работа, при нормални условия, в периода на почивката след умората като правило настъпва повишаване на биохимическите процеси в много системи на организма. В такъв случай организмът на културиста може да функционира нормално и да се развива, като тренировъчните натоварвания се сменят с почивки.

Под влияние на тренировката се променя не само мускулната, но и костната система. Костите укрепват, теглото се увеличава. Мускулите на културиста имат много добре развита капилярна мрежа. Повърхността на дисталния край може да се увеличава. В мускула настъпват промени, насочени към подобряване на функционалните му възможности. Мускулната сила значително нараства и нейните размери могата да се повишават до 50 годишна възраст. Не са изключение случаите със стари ветерани, които на 70 години имат много по-добри силови и здрави данни, отколкото мъжете на 30 години, занимаващи се с някакъв спорт.

Под влияние на културизма се променя и дейноста на дихателната система. Тези промени се проявяват при строгото спазване на принципите за правилно дишане по време на тренировъчното занимание. Жизненият капацитет на белите дробове нараства, обемът на гръдния кош се увеличава, а броят на вдишвания за минута се намалява. Обмяната на газове в белите дробове става по-съвършена. У вече напредналия културист по време на силови тренировки сърцето не ускорява много своята дейност, но увеличава обема на изтласканата кръв. Тренираното сърце работи по-икономично. В резултата на културистичните тренировки могат да се отстранят различни комплекси за малоценност, да се възвърне доброто самочувствие. Особено много се увеличава волевата издръжливост като едно от качествата на психическата дейност на човека. Преодоляването на тежестите създава волеви качества у трениращия.

Едни стари изследвания на 33 хиляди културисти от физиолога на Спрингфийлдския унивирситет В. Зорбст и доктор Карпович показват, че културистите превъзхождат по скорост на движенията във всички случаи тези, които не са се занимавали с тежести.

Сърдечно-съдовата система и органите на на дишането също се развиват пълноценно. Тези, които се страхуват за ръста си, трябва да знаят, че скелетът запазва нормалния си темп на развитие, като в него липсват структурни подобрения вещество и дори хипертрофия на компактната част на костите. Засилването на мускулите около гръбначния стълб подобрява и стойката на трениращия. Други се страхуват да не би от тежестите сводът на ходилото да се намали. Те могат да са спокойни. Много от изследванията показват, че той не само се запазва, но често показва и подобрение.

Кръвта на трениращия претърпява също положителни приспособителни промени. Тренировките увеличават броя на червените кръвни клетки и подобряват хемоглобиновият им пълнеж. Увеличава се съдържанието на хемоглобин в отделната червена кръвна клетка, с което се повишава и способността на кръвта за свързване с кислорода. Кръвта у нетрениращите, която съдържа 600 гр. хемоглобин, е в състояние да свърже и пренесе към работещата мускулатура 800 куб. см. кислород. При тренираните лица кислородната вместимост достига и често надминава 1000 куб. см. Установено е, че у културистите в резултат на подобрените регулационни механизми и на повишената способност към мобилизиране захарните резерви на организма, кръвната захар се поддържа много по-стабилно на високо ниво, което осигурява добрата работа на мускулите, сърцето и нервната система.

Под влияние на културизма се усъвършенства стремежът на дихателния апарат, а също така и неговите функции. Под влияние на тренировката, жизнената вместимост на белите дробове се увеличава. Ако у нетрениращия тя е 3,5-4,5 литра, то у занимаващите се с културизъм тя се движи между 4,5-7,3 литра. Наред с увеличаването на мускулната сила на междуребрените мускули и диафрагмата, културизмът води до увеличаване амплитудата между пълното издишване и най-дълбокото вдишване. Още през 1936 г. Тиман установява, че системни физически упражнения, свързани с повишаването на дейността на дихателния апарат, предизвикват увеличаване на големината на отделните алвеоли, но също и тяхното образуване. В резултата на това, чрез физически упражнения се постига увеличаване на самата белодробна тъкан и с това на белите дробове.

Успоредно у трениращия се изменя регулацията на дишането. То става по-бавно – 6-8 вдишвания за минута, вместо 14-16. От друга страна, дишането е и по-дълбоко – вместо 350-500 куб. см. дихателен въздух, трениращите културисти в покой поемат по 600-1500 куб. см. на едно вдишване.

Под влияние на заниманията с културизъм сърдечно-съдовата система претърпява извънредно дълбоки приспособителни промени. Причината за това е, че работата на сърцето е свързана с осигуряването на необходимите количества кислород и храна, които се пренасят от кръвта. При физическите усилия напълно естествено е да се увеличат нуждите от кислород и хранителни вещества, за което ще бъде необходимо многократно увеличаване работата на сърцето. По такъв начин сърдечно-съдовата система, с оглед на най-важното място, което заема в организма, отразява по най-чувствителен начин повишеното изискване от хранителни вещества и кислород от страна на работещата и огромна мускулатура на културиста. Много от културистите имат дори пулс около 40 удара в минута. Под влияние на тренировките ударния обем на сърцето също претърпява съществени изменения – вместо изтласкваната кръв в покой при един сърдечен удар 60-70 куб. см. кръв, се изтласква 40-50 куб. см.

В миналото, а може би и в наши дни все още, културистите са били сплашвани, че ще придобият тъй нареченото спортно сърце, и че ще доживеят едвам 30 години, т.е. ще си съкратят живота. Но тези сериозни заплахи искат и сериозни отговори. Учените и специалистите при изследваните от тях тежкоатлети установяват, че средно сърцето не излиза извън нормалните граници, характерни също и за лицата, които не спортуват. Като се има предвид, че тежкоатлетите не по-малко натоварват сърцата си поради състезателния елемент от силов характер, интересно ще е да видим таблицата, с която учения Аркадий Воробьов доказва нормалнита величина на абсолютния обем на сърцето на най-добрите щангисти.

Тежкоатлети Тегло (кг.) Ръст (см.) Площ на повърхн. на тялото (кв. м.) Обем на сърцето (куб. см.)
Ж- ки 156 189 2,83 1225
К- то 93 178 2,11 950
Б- ко 92 170 2,03 875
Т- с 91 174 2,06 1070
А К. ев 84 170 1,96 870
Г. К.- ев 83 162 1,88 820
Б- в 81 164 1,88 790
Ш- в 80 175 1,95 800
К- цов 75 163 1,82 830
К- ов 74 160 1,77 825
Н- в 68 162 1,73 835

Както личи от таблицата у 8 души този показател не превишава 875 куб. см. и само при трима има известно увеличение. Нормата превишава Т- с, четвърти поред в таблицата. При него обемът на сърцето е увеличен и при електрокардиографичните показатели са отбелязани признаци на хипертрофия на лявата камера. При по-нататъшния подробен медико-педагогически анализ се установява,че увеличението на обема насърцето е свързано със специфична спортна анамнеза. До занятията с тежка атлетика в продължение на години той се е занимавал с лека атлетика.

Заключението е, че спортната дейност даже на тежкоатлетите с висока спортна квалификация не довежда до увеличаване на обема на сърцето. Увеличаването на обема на сърцето се явява физиологично доминиращо само при спортистите чиято дейност изисква проява на силова издръжлвост.

bodybuilder43tert 189x300 3.Защо културизмът е здраве%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d1%8a%d1%82 При културизма има един основен принцип, който спомага за запазване обема на сърцето: тренировъчната тежест се определя от трениращия, според състоянието и енергията, които чувства у себе си. Всеки трениращ културизъм, като спазва това правило ще постигне много бързо желаните резултати без да получи патологични изменения. Този принцип на практика означава: днес съм уморен и ще вдигна от лег 90 кг, вместо старите 110 кг или днес се чувствам превъзходно и ще вдигна 120 от лег и т.н. Никога не се претоварвайте! Умерено и прогресиращо увеличавайте тежестта и ще бъдете винаги здрави.

Но да допуснем, че имаме културист със спортно хипертрофирано сърце.

Първо трябва да се подчертае корената разлика между спортното сърце и болестно хипертрофираното сърце. Спортното сърце е добре приспособено към изискванията на физическите натоварвания. Спортната хипертрофия се смята за нормално физиологично явление, защото се придружава от някои положителни приспособителни изменения. При спортното сърце наред с увеличаването на мускулната маса се развива и много гъста мрежа от капиляри, която осигурява доброто му снабдяване с хранителни вещества и кислород. С понижаване на натоварванията при преминаване към пълна почивка хипертрофията на спортното сърце постепенно намалява. Както хипертрофията на скелетната мускулатура под влияние на силови упражнения се разглежда като физиологично явление, защо да не се разглежда и спорното хипертрофирано сърце като нормално, физиологически приспособено към извършване на по-големи усилия сърце? Спортното хипертрофирано сърце показва повишена работоспособност и е в състояние да се съкращава много по-енергично и да изтласква на един удар такива големи количества кръв, които биха затруднили извънредно много нехипертрофираното и неприспособено към такава усилена работа сърце. Действителността показва, че много по-голямо значение за възникване на хипертрофия и особено за разширяване на сърдечните кухини има неспазването на принципите за степенност и системност в работата с тежестите, пренебрегването на принципа за всестранност при културистите. Организмът трябва да се „обработва“ и отвътре – особено дихателната система.

Неспазването на тренировъчния ред (злоупотреба с алкохол, никотин, недоспиване и др.) също могат да доведат до хипертрофия.

Така, че спортното сърце, което е изключение при културистите (защото тук няма задържане на дъха и силов състезателен елемент), не е патологично отклонение, а нормален физиологичен процес.

При напредналите културисти се усъвършенства регулацията на обмяната на веществата. След тренировка започват извънредно големи асимилационни процеси, които довеждат до бързо възтановяване на организма. От изследванията върху обмяната на веществата у напредналите културисти непосредствено след тренировка се установява, че в продължение на 24 часа след нея обмяната на веществата е повишена с около 10% над изходното й ниво.

В периода на въстановяването повишения тонус на вагуса активира работата на храносмилателната система. Следователно силовото натоварване довежда до усилено хранопроводно и редовно отделяне на смилателни сокове. Всичко това предизвиква бързо и пълноценно смилане на храната. Поетите хранителни вещества се използвата ефективно за възтановяване на енергетичните запаси и на структурните елементи на клетките. Много скоро след започване на заниманията с културизъм се отстраняват смущенията, свързани с дейността на храносмилателната система като задържане на храната в червата, нередовно и неправилно отделяне на ненужните и несмляни остатъци от храната, недостиг от смилателни сокове.

Културизмът води до хипертрофия на надбъбречните жлези и до повишаване нивото на противовъзпалителните хормони в кръвта. Знаем, че през периода на възтановяване и свръх възтановяване след тренировка с тежести много голяма роля играят мъжките полови хормони. Нивото на тези хормони в кръвта определя хипертрофията на мускулатурата и развитието на качеството сила. Увеличеното отделяне на полови хормони при системно физическо натоварване действа много благоприятно върху половата дейност и повишава потентността дори и до напреднала старост. Изследванията, показват, че стари хора, които тренират силови упражнения, пказват мускулна хипертрофия, каквато се наблюдава и при младите мъже. Това говори, че и при тях се е повишила продукцията на полови хормони, които заедно с въздействието си върху мускулната хипертрофия са повишили и половите си функции.

Следователно, културизмът в редица случаи е средство не само за сила, здраве, работоспособност и красота, но е и динамотерапия. Той влияе функционално на всички органи и системи на човешкото тяло, като ги развива и усъвършенства целия организъм, осигурява превъзходно здраве и творческо дълголетие.

3.Защо културизмът е здраве 5/5 (100%) 2 votes

Още интересни статии

 
 Posted by at 19:52

 Leave a Reply

(задължително)

(задължително)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>