апр 302013
 

melatonin Мелатонин   хормонът на младостта%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8 %d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%b0%d0%b2%d0%ba%d0%b8 %d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b5 Човешкият живот се подчинява на определен биологичен ритъм, чрез който се осъществява прецизно регулиране на работата на различните органи и системи. В сложната система на регулиране на този ритъм фундаментална роля играе мелатонинът.

Мелатонинът (5-метокси-N-ацетилтриптамин) е хормон, присъстващ в организмите на всички живи същества (от водораслите до човека) в нива, променящи се в ежедневен цикъл. При висшите животни мелатонинът се произвежда от пинеалоцитите (вид клетки) в епифизата (разположена в мозъка), а също и от ретината и стомашно-чревния тракт. Той се синтезира от аминокиселината триптофан чрез синтез на серотонин от ензима 5-хидроксиндол-O-метилтрансфераза.

Биологичен ритъм

Установено е, че в контрола на денонощния ритъм бодрост-сън и на свързаните с тези състояния промени в секрецията на различните хормони (кортизол, тестостерон, растежен хормон) изключително важна роля играе синтезирането на мелатонин в човешкия организъм.

Мелатонинът е фундаментален регулатор на цикличните ритми на човешкото тяло. Той показва 24-часов модел на синтезиране и освобождаване. Неговата естествена биологична наличност за продължителен период от време (5-6 часа) по време на нощта определя и ефекта върху цикличната система на биологичните ритми.

Мелатонинът в организма

Мелатонинът се произвежда в епифизата (малка жлеза в мозъка) под диригентската палка на серотонина (един от най-важните невротрансмитери). Подобно на вампир мелатонинът се появява в кръвта само нощем и изчезва денем. На здрачаване епифизата започва постепенно да засилва мелатониновата секреция, която достига своя максимум при пълен мрак.

Сутрин светлината активира зрителния нерв, като генерираният импулс преминава през гръбначния стълб и висшите проводни пътища и достига до епифизата, която блокира синтеза и секрецията на мелатонина. Така на практика работи един метроном, регулиращ и дейността на централната нервна система.

Получавайки непрекъснати импулси чрез зрителния нерв, епифизата вероятно е в състояние да регулира активността на различни органи и системи и да стимулира преминаването към „икономичен режим“ когато е тъмно, с което намаляват значително енергийните разходи на организма. Основен елемент в този регулаторен механизъм също е мелатонинът.

Физиологично действие

Както вече стана дума, мелатонинът регулира цикъла бодрост-сън и синхронизира биоритмите. Този прецизен ритъм, индивидуален за всеки човек, може да излезе от релси, ако са налице нарушения в мелатониновата секреция. Когато е в достатъчно количество, мелатонинът леко понижава телесната температура на човека – по този начин се намалява и консумацията на енергия и се ускорява регенерацията на клетките, които не са активни по време на фазата на съня.

Предполага се, че мелатонинът е и един от най-мощните, познати ни до момента антиоксиданти, които действат както на ниво клетъчна мембрана, така и вътре в самата клетка. В хода на еволюцията човек е загубил способността си да произвежда някои мощни антиоксиданти, като бета-каротин и витамин С  в организма си, но е запазил други антиоксиданти (например мелатонин), които дезактивират свободните радикали (голяма заплаха за организма) и така образуват мощна отбранителна система срещу тях.

Например мозъкът, съставен от 50% мастна тъкан, 1/3 от която са ненаситени масти, е много чувствителен към свободните радикали. Намиращата се в основата на мозъка епифиза синтезира мелатонин, който представлява „последният рубеж“ срещу свободните радикали, атакуващи мозъка.

Мелатонинът понижава и нивото на „лошия“ LDL-холестерол, предпазва от някои видове рак и стимулира имунната система.

Мелатонинът и възрастта

Нивата на мелатонин в периферната кръв са различни при млади и възрастни индивиди. Доказано е, че с възрастта циркадните системи в човешкия организъм се „развалят“. Както е и с повечето хормони, при остаряване нивото на мелатонина спада драстично – при 80-годишния човек например стойностите му в серума са едва 10% от стойностите при 20-годишни младежи.

Последица от това е значимата промяна в редица жизненоважни параметри. Особено това, че се повлиява негативно цикълът сън – бодрост; нощем температурата на възрастните не спада, което означава, че не могат да се състоят възстановителните процеси на тъканите и органите.

Мелатонин като лекарство

Познати са невероятните качества на мелатонина, когато се налага да се преодоляват нарушенията в съня и смущенията в биоритъма след продължително пътуване със самолет през няколко часови зони. „Самолетната болест“ (известна като jet lag) е всъщност нарушение на вътрешния биологичен часовник при продължителни, най-често презокеански полети. При нея първоначално се нарушава ритъмът на съня, а това води след себе си и до други физиологични разстройства в организма. По тази причина таблетки мелатонин се използват често за подпомагане настъпването на естествения сън.

Практиката показва, че приемът на мелатонин скъсява времето на заспиване и удължава общото време на сън. Така мелатонинът успява отново да настрои правилно вътрешния ни биологичен часовник. Освен това е доказано, че той намалява чувството за умора, дезориентация и колебания в настроението на повече от 50% от хората, които го ползват след тези полети. Особено подходящи в това отношение са ретардните форми на мелатонин (таблетки със забавено отделяне), които гарантират плавно и равномерно отделяне в организма.

Мелатонинът може да удължи живота ни!

Нормалното функциониране на вътрешния, биологичен часовник влияе сериозно на продължителността на човешкия живот. Вероятно запазването на денонощните колебания в секрецията на мелатонина е особено важно за забавяне процеса на стареене. Трансплантацията на епифизи от млади на стари плъхове е довела до подмладяване, докато трансплантацията на епифизи от стари плъхове на млади е ускорила остаряването на младата популация. Действието на мелатонина като лекарство е установено за първи път при опити с животни – подаването на хормона е удължило значително (с около 20-25%) живота им. melatonin2 cat Мелатонин   хормонът на младостта%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8 %d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%b0%d0%b2%d0%ba%d0%b8 %d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b5

Едно изследване, направено в САЩ през 1995 г., доказва и имуностимулиращия ефект на мелатонина. Особено обнадеждаващи са резултатите при болни от рак, лекувани с цитостатици. Потвърждение на този ефект е получен в клиниката Сан Джерардо в Монца (Италия), където прилагането на мелатонин е удължило средната продължителност на живота на болни от метастазиращ рак на белия дроб. След комбинирано лечение с мелатонин и имуностимулираща терапия 2% от пациентите напълно се излекували, при 18% е постигнат частичен ефект, а на 38% състоянието се е стабилизирало.

Лекарствени форми

Съществуват стандартна и ретардна (с бавно освобождаване) форма мелатонин. За съжаление и двете форми не удовлетворяват цикличните изисквания на човешкото тяло, защото мелатонинът има много къс полуживот (около 30-40 минути), а е необходимо да е бионаличен непрекъснато в продължение на 5-7 часа от започване до приключване на съня. Освен това е необходимо и достигането на определено прагово ниво, което за повечето индивиди се получава при приемането на 3-5 мг мелатонин през устата.

Изготвянето на хронобиологична форма на мелатонин с контролирано освобождаване се обуславя поради необходимост от:

  • бързо достигане на праговите нива, необходими да инициират началото на съня;
  • поддържане на периферна концентрация в кръвта за период не по-голям от 5-6 часа;
  • възпроизвеждане на модел, възможно най-близък до човешката физиология.

Стандартните форми изчерпват ефекта си за около 2-3 часа, което води до дълги периоди на нощно будуване. Нормалното освобождане, както и ретардното не инициират и не поддържат съня.

Новата хронобиологично коригирана формула за контролирано освобождаване на мелатонин подпомага бързото настъпване на съня и поддържа достатъчната му продължителност. Въвеждането й в употреба промени драматично ефективността от прилагането на мелатонина в положителна насока.

Дозировка и начин на употреба

Мелатонинът не е сънотворно средство, към него няма привикване – той просто синхронизира биоритмите и гарантира спокоен и продължителен сън.

При всички лекарствени формули не са наблюдавани странични ефекти. Стандартните форми с нормално освобождаване не поддържат съня, а ретардните формули не подпомагат възникването/началото на съня. Това постига новата хронобиологично коригирана формула за контролирано освобождаване на медикамента – улеснява настъпването на съня и го поддържа за достатъчен период от време. Затова е важно възрастните пациенти, когато страдат от нарушения на съня, да се третират именно с този вид мелатонинов продукт.

Новата хронобиологично коригирана форма на мелатонин с контролирано освобождаване се предлага под формата на хранителна добавка и съдържа 5 мг мелатонин – 2 мг мелатонин с незабавно действие и 3 мг, налични от втория до шестия час след приема.

За осигуряване на по-добро действие се препоръчва да се прилага в доза една таблетка дневно, която да се приема с чаша вода вечер преди лягане. Таблетката не трябва да се дъвче. Не се препоръчва превишаване на дневната доза.

Независимо че мелатонинът се среща като хранителна добавка, не се препоръчва самолечение преди поставяне на лекарска диагноза!

Източник:  http://www.bb-team.org/articles/3605_melatonin#ixzz2Rwabw0Rh

Оценете статията!

Още интересни статии

 
 Posted by at 13:14

  One Response to “Мелатонин – хормонът на младостта”

  1. Здравейте! А може ли някой да ми препоръча хранителна добавка с Мелатонин? Моля дайте мнения, кои марки са добри и имало ли е 100% ефект при вас? Аз попаднах на една марка Булгарикус, допадна ми цената им. Някой пробвал ли ги е? http://www.bulgaricus.bg/melatonin-60-kapsuli.html

 Leave a Reply

(задължително)

(задължително)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>